Главно меню
Начало |
За комплекса |
Галерия |
Резервации |
Друго меню
Забележителности |
Новини |
Нос Калиакра на 29 км от комплекса с.Славеево |
![]() |
![]() |
Скалисти, пурпурни брегове върху които гордо е застанала крепостта Калиакра. Това е името което е получила при българския владетел Добротица.
Калиакра означава красив нос. Византийците са я наричали Акрес Кастелум, римляните Акра, траките Тиризис. Калиакра е била подлагана на изключително жестоки обсади. По време на турското нашествие жителите и войните на крепостта били избити, живи останали само четирсет девойки който предпочели смъртта. Хванати за ръце се хвърлили в морето от високите скали. Калиакра е най-дългия нос по българското черноморие с дължина 2 км. В момента е природен резерват. В региона гнездят корморани, а делфините са наистина завладяваща гледка. Калиакра - старото голямо пристанище на Добруджа Там, където морският бряг на юг от устието на Дунав завива на запад в края на Добруджанската равнина, се е образувал дълъг около два километра, но широк само няколко десетки метра нос - Калиакра. Това място е великолепно оценено от най-древните обитатели на нашите земи - траките. Една къса стена може да осигури защита на една обширна територия, защото всички бреговете са отвесни, а защитената акватория става чудесно пристанище. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на български военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море при Маврокастро (Белгород-Дниестровски), Мидия, Трапезуид. Базата им несъмнено е била акваторията на Калиакра. Един внезапен поход на турците слага край на българската крепост Калиакра. Населението й е прогонено, а в твърдината е настанен османски гарнизон. През 1403 г., когато турците са разгромени при Анкара, Калиакра е превзета от пирата Сапагрузо - очевидно някакъв италиански авантюрист. После в хрониките следват данни за някакво нашествие на татари, отбито от здравите й крепостни стени. Турците си връщат крепостта след няколко години и я използват чак до ХIХ век. След това тя е изоставена, а стените й служат за кариера на добив на камъни за строителството на къщи в околните села. Оцелява само най-вътрешната стена, заздравена и частично реставрирана в наши дни. Последното голямо сражение край Калиакра се разиграва през 1792 г. В подветрената страна на носа се събира огромен турски флот. Освен черноморската и средиземноморската ескадра на султана тук са и корабите на васалния тогава на Високата порта Алжир. Води се поредната руско-турска война и този флот трябва да атакува бреговете на Русия. Голяма част от екипажите са на брега, за да товарят вода и храни за похода. Точно в този момент на хоризонта се появява руска ескадра, водена от адмирал Ушаков. Без да се разгъва във фронт, както изискват правилата на морския бой, Ушаков в килватерен походен строй (кораб след кораб) се врязва между брега и застаналия на котва турски флот. Започва безпощаден разстрел - оръдията от десния борд на руските кораби бият по укрепленията на брега, а от левия борд - по вражите съдове. Техните моряци режат въжетата и бягат, надупчени от руските гюлета към Истанбул. Спечелена е важна победа, която решава изхода на войната. Много подводни експедиции търсят безуспешно следи от битката, но не намират нищо освен полета и котви. Така е, защото при самата Калиакра не потъва нито един кораб. Надупчените турски кораби загиват един по един, постепенно пълнейки се с вода, край Варна, Обзор, Бяла, Несебър, Черноморец, Созопол, Алепу, Приморско, Ахтопол, където днес се откриват корпусите на корабите и десетки оръдия. |
< Предишна |
---|